Въведение в захранващите кабели

Захранващите кабели се използват повече от век. През 1879 г. американският изобретател TA Edison създава кабел, като обвива медна пръчка с юта, вкарва я в желязна тръба и запълва пространството с асфалтова смес; той инсталира този кабел в Ню Йорк, пионер в подземното предаване на енергия. На следващата година британският изобретател Календър разработи захранващи кабели с-импрегнирана хартия-изолация. През 1889 г. SZ Ferranti (Обединеното кралство) инсталира 10 kV кабел с маслена-импрегнирана хартия-между Лондон и Дептфорд. До 1908 г. в Обединеното кралство е създадена кабелна мрежа от 20 kV и приложението на силови кабели става все по-широко разпространено. През 1911 г. Германия инсталира кабел за високо-напрежение от 60 kV, което бележи началото на развитието на кабелите за високо{21}}напрежение. През 1913 г. M. Höchstädter (Германия) разработва индивидуално екраниран кабел; тази иновация подобри вътрешното разпределение на електрическото поле и елиминира тангенциалното напрежение върху повърхността на изолацията, представлявайки крайъгълен камък в еволюцията на захранващите кабели. През 1952 г. Швеция инсталира кабел за свръх-високо-напрежение 380 kV в електроцентрала на север, реализирайки практическото приложение на такива кабели. До 80-те години на миналия век бяха произведени захранващи кабели с ултра{32}}високо-напрежение с номинално напрежение 1100 kV и 1200 kV.