Принципът на работа на изолираните проводници и кабели разчита на синергичното взаимодействие между проводника и изолационния слой. Проводникът, обикновено изработен от мед или алуминий, е отговорен за предаването на електрически ток. Междувременно изолационният слой използва полимерни материали-като поливинилхлорид (PVC), омрежен-полиетилен (XLPE) или каучук-, чиито молекулни структури проявяват изключително високо електрическо съпротивление, което ефективно предотвратява излизането на електрони от проводника. Вземайки PVC като пример, материалът включва добавки като пластификатори и стабилизатори за образуване на плътна молекулярна бариера, като същевременно поддържа гъвкавост, като по този начин осигурява стабилна, дългосрочна-работа при номинално напрежение. Дебелината и свойствата на материала на изолационния слой директно определят номиналното напрежение на кабела; например, дизайн, оценен за 450/750 V, означава, че изолационният слой може да издържи на напрежението на електрическото поле в този диапазон, без да претърпи диелектричен пробив.
